Web Content Viewer
Морско пространствено планиране
Морският пространствен план на Република България (МППРБ) е дългосрочен стратегически документ с национално значение с времеви обхват 15 години (2021-2035г.) Той ще позволи оптимално да се използват природните дадености и ресурси в акваторията на Черно море. Прилагането му ще създаде предпоставки да се развият всички икономически дейности при спазване на екологичните норми. МППРБ е основата, на която ще бъде оформена посоката за използване на морското пространство по оптимален начин, чрез съвместяване на човешки дейности с опазване на околната среда и културното наследство, намиращо се под вода, и научно-изследователски дейности.
Териториалният обхват на плана е определен в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и включва морските пространства съгласно чл. 5 ал. 1 и крайбрежните морски води съгл. § 1, т. 54 от ДР на Закона за водите. Изискванията да се интегрира морското пространствено планиране с интегрираното управление на крайбрежните зони, да се изследват взаимодействията между морето и сушата, налагат да се проследят дейностите на брега, които въздействат върху прилежащите морски пространства. Те са проследени в крайбрежната територия от зона А (100 м) и зона Б (2 км) съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Главна цел на Морския пространствен план предвижда създаването на условия за устойчив растеж на морската икономика, за постигане на стабилно развитие на българския черноморски регион, чрез ефективно използване на природните ресурси, съобразено с изискванията за интегрирано опазване на морската среда. Той трябва да съвмести безконфликтно съществуващи и бъдещи дейности по използване на морските пространства, отчитайки мерките за постигане на добро състояние на морската околна среда на Програмата от мерки към Морската стратегия на Р. България.
Специфичните цели на Морския пространствен план са:
1. Регулиране и координиране на морските ползвания.
2. Изграждане на диверсифицирана и устойчива морска икономика и жизнени териториални общности.
3. Повишаване на морската култура, образование и знание.
4. Международно и регионално сътрудничество за опазване и ползване на Черноморските ресурси.
Те са съобразени с изискванията на Директива 2014/89/ЕС и на ЗМППВВППРБ и определят задачите, които трябва да бъдат изпълнени: i) анализ на състоянието на морските пространства на база налична информация; ii) анализ на ресурсите в морските пространства (биологични, минерални, материални); iii) анализ на дейности и ползвания в морските пространства, конфликтни точки и зони и потенциал за безконфликтно интегриране; iv) разработване на прогнозни сценарии и избор на предпочитан вариант при съчетание на икономически, социални и екологични цели; v) определяне на визия и стратегически цели за развитие към избраните хоризонти – краткосрочен до 2024 г. и дългосрочен до 2035 г.; и vi) разработване на процедури за прилагане, управление, изпълнение, наблюдение и контрол.
Визия
През 2035 г. в морските пространства на Република България е постигнато и се поддържа добро състояние на морската среда и богато биологично разнообразие. Най-значимите морски екосистемни услуги и културни ценности са възстановени и опазени. Морските пространства се използват от иновативна, конкурентна и устойчива Синя икономика. Морският пространствен план осигурява предвидимост и сигурност в морските пространства, координация и синергия между ползванията и намалява вредните въздействия от човешката дейност. Сътрудничеството между управлението, науката и икономиката създава нови знания и култура, услуги и биотехнологии в подкрепа на Синия растеж и подобреното благосъстояние на местните общности.
Важно е да се отбележи, че МППРБ е стратегически документ, даващ насоки за по-добро взаимодействие между акваторията и прилежащата територия и координиране на дейностите в морските сектори и е съобразен както с националните и регионални стратегически документи, така и с приоритетите на съответните общини. Планът не предвижда промяна в начина на трайно ползване на крайбрежните територии (които са обект на общите устройствени планове на черноморските общини), както и инвестиционни инициативи или ново строителство (които се планират и процедират по реда на нормативната рамка за устройство на територията – ЗУТ, ЗУЧК и ЗМПВВППРБ).
Планът включва доклад, 13 тома, пространствени данни, които са представени в карти, както и таблици към тях. Освен това са разработени Доклад за оценка степента на въздействие и Доклад екологична оценка съгласно нормативните изисквания за такъв тип документи.
МППРБ е разработен в съответствие с националната (Закона за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България) и европейската нормативна рамка (Директива 2014/89/ЕС за установяване на рамка на морското пространствено планиране), и международни актове, по които Република България е поела ангажимент. Съгласно Директива 2014/89/ЕС всяка страна-членка с излаз на море следва да изработи и приеме Морски пространствен план за прилежащите морски пространства. България е една страните в ЕС, които все още не са приели Морски пространствен план.
МППРБ е изработен през 2020 г. и процедурите по неговото приемане са в напреднал етап.
Интернет адрес на ГИС платформата (пространствените данни) към МППРБ тук.